aborigen (Борко Бърборко) aborigen (Борко Бърборко)
3 321
Jan 10, 2011, 4:20 PM

Моят дъб

  Poetry » Other
2K 0 18

По познатата пътечка

днес изкачвах се полечка.

И не сещах хич умора.

Зная – ей го там по-горе,

след стотина крачки само

ще положа морно рамо

на приятеля си стар.

За минутки пет макар

ще поспра, облегнал гръб.

Зная – там е Моят Дъб...

Ала вместо мощен ствол,

тъжно само дънер гол

ме посрещна там, уви.

Как сърцето ми се сви!

Нечия ръка злосторна

бе отсякла теб до корен,

Дъбе Мой, и сякаш мен.

Бе един живот сломен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Tangerine (РоузМадърColdRevenge)
    Tangerine (РоузМадърColdRevenge)
    Супер, а аз като малка имах един орех на село, който отсякоха и също ми беше мъчно и написах стихо.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Боре...как само те разбирам...
    дървото е като човека, заболя ме и мен душата..
    великолепно стихотворение...сърдечно..
  • ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
    много добро стихотворение ,Борко...!
    нямаш я предишната опора от приятел...тежко е...!
  • Eia (Росица Танчева)
    Eia (Росица Танчева)
    Многозначен е твоят дъб, Борко!
    Поздравления за силата на внушението!
  • bojenski (Иван Иванов)
    bojenski (Иван Иванов)
    Може би е добре да се насади ново дръвче. Тъжно е , но това е живота. Поздравления за погледа и изказа!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0