Jan 10, 2011, 4:20 PM

Моят дъб

  Poetry » Other
2K 0 18

По познатата пътечка

днес изкачвах се полечка.

И не сещах хич умора.

Зная – ей го там по-горе,

след стотина крачки само

ще положа морно рамо

на приятеля си стар.

За минутки пет макар

ще поспра, облегнал гръб.

Зная – там е Моят Дъб...

Ала вместо мощен ствол,

тъжно само дънер гол

ме посрещна там, уви.

Как сърцето ми се сви!

Нечия ръка злосторна

бе отсякла теб до корен,

Дъбе Мой, и сякаш мен.

Бе един живот сломен.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борко Бърборко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер, а аз като малка имах един орех на село, който отсякоха и също ми беше мъчно и написах стихо.
  • Боре...как само те разбирам...
    дървото е като човека, заболя ме и мен душата..
    великолепно стихотворение...сърдечно..
  • много добро стихотворение ,Борко...!
    нямаш я предишната опора от приятел...тежко е...!
  • Многозначен е твоят дъб, Борко!
    Поздравления за силата на внушението!
  • Може би е добре да се насади ново дръвче. Тъжно е , но това е живота. Поздравления за погледа и изказа!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....