Моят дъб
По познатата пътечка
днес изкачвах се полечка.
И не сещах хич умора.
Зная – ей го там по-горе,
след стотина крачки само
ще положа морно рамо
на приятеля си стар.
За минутки пет макар
ще поспра, облегнал гръб.
Зная – там е Моят Дъб...
Ала вместо мощен ствол,
тъжно само дънер гол
ме посрещна там, уви.
Как сърцето ми се сви!
Нечия ръка злосторна
бе отсякла теб до корен,
Дъбе Мой, и сякаш мен.
Бе един живот сломен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
