dansyto (Данаил Таков)
804 3686
11 jun 2018, 23:14

Моят експрес 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
390 2 7

До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,

качих се от разбития перон

и с влак от меланхолия обзет,

потеглихме с прощален свирков стон,

 

през мъдрите скали освободени

от мисли за безсрамие и свян.

През тръпнещи гори озадачени,

защо не са описани в роман?

 

През изворните пръски, тъй отнесли

със звуците си грешната тъга.

Че пак не са възпяти в сладки песни,

на нежни самодиви във нощта.

 

Очите ми танцуват, но пътувам

разсичайки жестока самота.

Изпълнен със мечти, аз не сънувам,

а с жадни глътки пия от света!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??