dansyto (Данаил Таков)
816 3638
11.06.2018 г., 23:14 ч.

Моят експрес 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
433 2 6

До гарата „НАДЕЖДА“ взех билет,

качих се от разбития перон

и с влак от меланхолия обзет,

потеглихме с прощален свирков стон,

 

през мъдрите скали освободени

от мисли за безсрамие и свян.

През тръпнещи гори озадачени,

защо не са описани в роман?

 

През изворните пръски, тъй отнесли

със звуците си грешната тъга.

Че пак не са възпяти в сладки песни,

на нежни самодиви във нощта.

 

Очите ми танцуват, но пътувам

разсичайки жестока самота.

Изпълнен със мечти, аз не сънувам,

а с жадни глътки пия от света!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??