10 ene 2017, 16:41

Моят живот

664 1 7


Какво ли ми даде, Животе,
през тези години изминали,
болката, в ляво жигосана,
или душата намачкана?

 

Какво ми остави, Животе,
след битките, дето ги водихме,
искане спящо в очите ми,
и скут опустял без дихание?

 

Мислиш си, че се предадох,
че ме изпи, пресуши ме?
Не, не позна, коленичих,
но то е за да се изправя!

 

Ще те живея, ще чакам,
ще ме болиш, ще ме газиш,
но запомни, щом обичам,
има защо да те пазя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...