Какво ли ми даде, Животе,
през тези години изминали,
болката, в ляво жигосана,
или душата намачкана?
Какво ми остави, Животе,
след битките, дето ги водихме,
искане спящо в очите ми,
и скут опустял без дихание?
Мислиш си, че се предадох,
че ме изпи, пресуши ме?
Не, не позна, коленичих,
но то е за да се изправя!
Ще те живея, ще чакам,
ще ме болиш, ще ме газиш,
но запомни, щом обичам,
има защо да те пазя!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
