10 янв. 2017 г., 16:41

Моят живот

665 1 7


Какво ли ми даде, Животе,
през тези години изминали,
болката, в ляво жигосана,
или душата намачкана?

 

Какво ми остави, Животе,
след битките, дето ги водихме,
искане спящо в очите ми,
и скут опустял без дихание?

 

Мислиш си, че се предадох,
че ме изпи, пресуши ме?
Не, не позна, коленичих,
но то е за да се изправя!

 

Ще те живея, ще чакам,
ще ме болиш, ще ме газиш,
но запомни, щом обичам,
има защо да те пазя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...