30 sept 2008, 6:50

Моят карнавал

  Poesía
936 0 3

Аз това съм

и не съм.

Живот от истини,

живот от лъжи.

Да бъда исках

и да бъда успях.

На върха се качих,

но и долу бях.

Горе на върха

с маска играх.

Долу в калта

себе си бях.

И накрая кой съм,

това не разбрах.

Животът ми е карнавал,

карнавал тъжен и весел.

И всяка крачка съм друг,

и всяка крачка е лъжа.

И фалшиви всичките бяха -

всеки смях и всяка сълза.

Така напреде,

до тука вървях.

А сега накъде?

Вече не зная!

Зад всеки ъгъл се губя,

зад всеки ъгъл

аз под маската чезна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Петков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...