Sep 30, 2008, 6:50 AM

Моят карнавал

  Poetry
940 0 3

Аз това съм

и не съм.

Живот от истини,

живот от лъжи.

Да бъда исках

и да бъда успях.

На върха се качих,

но и долу бях.

Горе на върха

с маска играх.

Долу в калта

себе си бях.

И накрая кой съм,

това не разбрах.

Животът ми е карнавал,

карнавал тъжен и весел.

И всяка крачка съм друг,

и всяка крачка е лъжа.

И фалшиви всичките бяха -

всеки смях и всяка сълза.

Така напреде,

до тука вървях.

А сега накъде?

Вече не зная!

Зад всеки ъгъл се губя,

зад всеки ъгъл

аз под маската чезна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...