Sep 30, 2008, 6:50 AM

Моят карнавал

  Poetry
930 0 3

Аз това съм

и не съм.

Живот от истини,

живот от лъжи.

Да бъда исках

и да бъда успях.

На върха се качих,

но и долу бях.

Горе на върха

с маска играх.

Долу в калта

себе си бях.

И накрая кой съм,

това не разбрах.

Животът ми е карнавал,

карнавал тъжен и весел.

И всяка крачка съм друг,

и всяка крачка е лъжа.

И фалшиви всичките бяха -

всеки смях и всяка сълза.

Така напреде,

до тука вървях.

А сега накъде?

Вече не зная!

Зад всеки ъгъл се губя,

зад всеки ъгъл

аз под маската чезна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Петков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...