13 may 2021, 9:00

Моят Май

  Poesía
1.4K 3 7

Ех, този Май се просълзи и ето,

проливните му пръски се разляха.

Разцъфналите люляци, лалета

окъпани в сребристи капки бяха.

 

По кестените лястовици бели

накацаха вълшебно – цветовете.

И птиците във песните са вплели

на пролетта магията – навред е.

 

По мокрите ливади стъпвам тихо

и в транс са сякаш тучните полета.

Ще търся мъдростта на облепиха*,

зараждаща се днес във плодовете!

 

* Облепихата е едно от най-старите растения, използвани от човека.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...