6 dic 2019, 6:33  

Моят народ

  Poesía » Civil
1.1K 0 1

         Моят народ

 

Моят народ за жалост си отива,

едни с чанти и куфари в ръка,

други – остарели, поемат към вечността,

остават само силните и остаряват с тъга!

 

Моят народ за жалост си отива!

Къде си тръгнал, българино, по света?

Да, тук е много трудно за съжаление сега,

но това не е твоят път, той води към дома!

 

Моят народ за жалост си отива,

той гине, изчезва, просто се топи!

Като снега през пролетта, загива,

а другарят до него мълчи ли мълчи!

 

Моят народ за жалост си отива,

но ще позволим ли българите, ние, това.

Една велика нация никога не загива,

тя ще остане и пребъде на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...