6 dic 2019, 6:33  

Моят народ

  Poesía » Civil
1.1K 0 1

         Моят народ

 

Моят народ за жалост си отива,

едни с чанти и куфари в ръка,

други – остарели, поемат към вечността,

остават само силните и остаряват с тъга!

 

Моят народ за жалост си отива!

Къде си тръгнал, българино, по света?

Да, тук е много трудно за съжаление сега,

но това не е твоят път, той води към дома!

 

Моят народ за жалост си отива,

той гине, изчезва, просто се топи!

Като снега през пролетта, загива,

а другарят до него мълчи ли мълчи!

 

Моят народ за жалост си отива,

но ще позволим ли българите, ние, това.

Една велика нация никога не загива,

тя ще остане и пребъде на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...