6.12.2019 г., 6:33  

Моят народ

1.1K 0 1

         Моят народ

 

Моят народ за жалост си отива,

едни с чанти и куфари в ръка,

други – остарели, поемат към вечността,

остават само силните и остаряват с тъга!

 

Моят народ за жалост си отива!

Къде си тръгнал, българино, по света?

Да, тук е много трудно за съжаление сега,

но това не е твоят път, той води към дома!

 

Моят народ за жалост си отива,

той гине, изчезва, просто се топи!

Като снега през пролетта, загива,

а другарят до него мълчи ли мълчи!

 

Моят народ за жалост си отива,

но ще позволим ли българите, ние, това.

Една велика нация никога не загива,

тя ще остане и пребъде на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...