6.12.2019 г., 6:33  

Моят народ

1.1K 0 1

         Моят народ

 

Моят народ за жалост си отива,

едни с чанти и куфари в ръка,

други – остарели, поемат към вечността,

остават само силните и остаряват с тъга!

 

Моят народ за жалост си отива!

Къде си тръгнал, българино, по света?

Да, тук е много трудно за съжаление сега,

но това не е твоят път, той води към дома!

 

Моят народ за жалост си отива,

той гине, изчезва, просто се топи!

Като снега през пролетта, загива,

а другарят до него мълчи ли мълчи!

 

Моят народ за жалост си отива,

но ще позволим ли българите, ние, това.

Една велика нация никога не загива,

тя ще остане и пребъде на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...