9 mar 2010, 19:47

Моят собствен филм

  Poesía » Otra
954 0 1

Това не е изкуство.

Това е прост живот,

обвит и тясно свързан

с най-тежкото чувство.

 

Това е моят малък филм,

това е онзи ненаписан роман.

"Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам."

 

Филм, в който аз съм всичко

и всичко е за мен -

и режисьор, и сценарист.

И главен актьор, и продуцент.

Защото така е най-неподправено

и най-естествено,

дори на пръв поглед

да е посредствено.

 

Защото нямам бюджет,

нямам екип, нямам талант.

Аз само сглобявам

от живота ми подадени препратки

и случват се проекти като Извадки

от моментни просветления

до финала на прехода ми

с едно естествено изпълнение,

което от край до край за мен е,

защото аз съм бил човекът-група.

За различни хора аз горях

и бях моторът, докато видях,

че на тях в един момент за мен

спира да им пука.

Надявам се, че всички ме чуха!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави за таланта!Харесва ми!Знам, че поезията не е докумен-талистика, за да я коментирам конкретно/както често правят/,
    но много рано си открил, че на някои "не им пука", да знаеш обаче
    на други много ще им "пука" за теб- може и да не се познавате, е
    това е трудният номер.Wali/Виолета Томова/

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...