Това не е изкуство.

Това е прост живот,

обвит и тясно свързан

с най-тежкото чувство.

Това е моят малък филм,

това е онзи ненаписан роман.

"Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам."

Филм, в който аз съм всичко

и всичко е за мен -

и режисьор, и сценарист.

И главен актьор, и продуцент.

Защото така е най-неподправено

и най-естествено,

дори на пръв поглед

да е посредствено.

Защото нямам бюджет,

нямам екип, нямам талант.

Аз само сглобявам

от живота ми подадени препратки

и случват се проекти като Извадки

от моментни просветления

до финала на прехода ми

с едно естествено изпълнение,

което от край до край за мен е,

защото аз съм бил човекът-група.

За различни хора аз горях

и бях моторът, докато видях,

че на тях в един момент за мен

спира да им пука.

Надявам се, че всички ме чуха!