5 mar 2010, 23:56

Моят свят

  Poesía
818 0 11

Скрих се и потънах в себе си,

за да позная в мен друга -

тиха, спокойна, щастлива...

Различна!

Красив е този свят! Аз го създадох!

Ослепително бял е,

на граница с детска илюзия...

Не съществува в него умора,

нито тежести от чужди емоции.

Няма ги и раните в гърба ми,

подарени за спомен от стари приятели...

Успях да изтупам от себе си

от високо отправени погледи,

тежки, напоени

от оловна злоба...

Знаеш ги!

Онези, които притискат гърдите,

наказват, че си различен.

Абсурдно е!

А в моя свят е забранена имитацията

и си длъжен да бъдеш различен,

не висят с главата надолу представи

и школите ги няма... Онези за измамници.

Свят от съвършенство. По-реален от реалния!

Не се допира до познатия,

този, който изхабихме.

Моят свят е непознат-

трябва да си дал, преди да вземеш.

И не парите мерят душата,

тегло са усмивките, които създаваш,

когато докоснат те право в сърцето!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш някак различно... и много завладяващо Прочетох няколко твои неща и ги прочетох на един дъх , но това ми хареса особено много ...Няма нищо по хубаво от нашия собствен свят , който си е само наш , само в нас , само в нашите души и сърца ... Поздравления и успех
  • Благодаря и на вас! Хубав ден на всички!
  • Пристигнала си на правилното местоназначение. Пази го.
  • Запази завинаги този свят, Стеляна!
    Той е истинското богатство!
    Страхотно си го написала!
    Поздравления!
  • Боби,Марина, Ивон, Мариана благодаря ви с цялото си сърце! Добро утро и прекрасен ден! Много усмивки от мен!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...