5 mar 2010, 23:56

Моят свят

  Poesía
820 0 11

Скрих се и потънах в себе си,

за да позная в мен друга -

тиха, спокойна, щастлива...

Различна!

Красив е този свят! Аз го създадох!

Ослепително бял е,

на граница с детска илюзия...

Не съществува в него умора,

нито тежести от чужди емоции.

Няма ги и раните в гърба ми,

подарени за спомен от стари приятели...

Успях да изтупам от себе си

от високо отправени погледи,

тежки, напоени

от оловна злоба...

Знаеш ги!

Онези, които притискат гърдите,

наказват, че си различен.

Абсурдно е!

А в моя свят е забранена имитацията

и си длъжен да бъдеш различен,

не висят с главата надолу представи

и школите ги няма... Онези за измамници.

Свят от съвършенство. По-реален от реалния!

Не се допира до познатия,

този, който изхабихме.

Моят свят е непознат-

трябва да си дал, преди да вземеш.

И не парите мерят душата,

тегло са усмивките, които създаваш,

когато докоснат те право в сърцето!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш някак различно... и много завладяващо Прочетох няколко твои неща и ги прочетох на един дъх , но това ми хареса особено много ...Няма нищо по хубаво от нашия собствен свят , който си е само наш , само в нас , само в нашите души и сърца ... Поздравления и успех
  • Благодаря и на вас! Хубав ден на всички!
  • Пристигнала си на правилното местоназначение. Пази го.
  • Запази завинаги този свят, Стеляна!
    Той е истинското богатство!
    Страхотно си го написала!
    Поздравления!
  • Боби,Марина, Ивон, Мариана благодаря ви с цялото си сърце! Добро утро и прекрасен ден! Много усмивки от мен!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...