5 мар. 2010 г., 23:56

Моят свят

827 0 11

Скрих се и потънах в себе си,

за да позная в мен друга -

тиха, спокойна, щастлива...

Различна!

Красив е този свят! Аз го създадох!

Ослепително бял е,

на граница с детска илюзия...

Не съществува в него умора,

нито тежести от чужди емоции.

Няма ги и раните в гърба ми,

подарени за спомен от стари приятели...

Успях да изтупам от себе си

от високо отправени погледи,

тежки, напоени

от оловна злоба...

Знаеш ги!

Онези, които притискат гърдите,

наказват, че си различен.

Абсурдно е!

А в моя свят е забранена имитацията

и си длъжен да бъдеш различен,

не висят с главата надолу представи

и школите ги няма... Онези за измамници.

Свят от съвършенство. По-реален от реалния!

Не се допира до познатия,

този, който изхабихме.

Моят свят е непознат-

трябва да си дал, преди да вземеш.

И не парите мерят душата,

тегло са усмивките, които създаваш,

когато докоснат те право в сърцето!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш някак различно... и много завладяващо Прочетох няколко твои неща и ги прочетох на един дъх , но това ми хареса особено много ...Няма нищо по хубаво от нашия собствен свят , който си е само наш , само в нас , само в нашите души и сърца ... Поздравления и успех
  • Благодаря и на вас! Хубав ден на всички!
  • Пристигнала си на правилното местоназначение. Пази го.
  • Запази завинаги този свят, Стеляна!
    Той е истинското богатство!
    Страхотно си го написала!
    Поздравления!
  • Боби,Марина, Ивон, Мариана благодаря ви с цялото си сърце! Добро утро и прекрасен ден! Много усмивки от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...