5.03.2010 г., 23:56

Моят свят

816 0 11

Скрих се и потънах в себе си,

за да позная в мен друга -

тиха, спокойна, щастлива...

Различна!

Красив е този свят! Аз го създадох!

Ослепително бял е,

на граница с детска илюзия...

Не съществува в него умора,

нито тежести от чужди емоции.

Няма ги и раните в гърба ми,

подарени за спомен от стари приятели...

Успях да изтупам от себе си

от високо отправени погледи,

тежки, напоени

от оловна злоба...

Знаеш ги!

Онези, които притискат гърдите,

наказват, че си различен.

Абсурдно е!

А в моя свят е забранена имитацията

и си длъжен да бъдеш различен,

не висят с главата надолу представи

и школите ги няма... Онези за измамници.

Свят от съвършенство. По-реален от реалния!

Не се допира до познатия,

този, който изхабихме.

Моят свят е непознат-

трябва да си дал, преди да вземеш.

И не парите мерят душата,

тегло са усмивките, които създаваш,

когато докоснат те право в сърцето!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш някак различно... и много завладяващо Прочетох няколко твои неща и ги прочетох на един дъх , но това ми хареса особено много ...Няма нищо по хубаво от нашия собствен свят , който си е само наш , само в нас , само в нашите души и сърца ... Поздравления и успех
  • Благодаря и на вас! Хубав ден на всички!
  • Пристигнала си на правилното местоназначение. Пази го.
  • Запази завинаги този свят, Стеляна!
    Той е истинското богатство!
    Страхотно си го написала!
    Поздравления!
  • Боби,Марина, Ивон, Мариана благодаря ви с цялото си сърце! Добро утро и прекрасен ден! Много усмивки от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...