Mar 5, 2010, 11:56 PM

Моят свят

  Poetry
819 0 11

Скрих се и потънах в себе си,

за да позная в мен друга -

тиха, спокойна, щастлива...

Различна!

Красив е този свят! Аз го създадох!

Ослепително бял е,

на граница с детска илюзия...

Не съществува в него умора,

нито тежести от чужди емоции.

Няма ги и раните в гърба ми,

подарени за спомен от стари приятели...

Успях да изтупам от себе си

от високо отправени погледи,

тежки, напоени

от оловна злоба...

Знаеш ги!

Онези, които притискат гърдите,

наказват, че си различен.

Абсурдно е!

А в моя свят е забранена имитацията

и си длъжен да бъдеш различен,

не висят с главата надолу представи

и школите ги няма... Онези за измамници.

Свят от съвършенство. По-реален от реалния!

Не се допира до познатия,

този, който изхабихме.

Моят свят е непознат-

трябва да си дал, преди да вземеш.

И не парите мерят душата,

тегло са усмивките, които създаваш,

когато докоснат те право в сърцето!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стеляна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пишеш някак различно... и много завладяващо Прочетох няколко твои неща и ги прочетох на един дъх , но това ми хареса особено много ...Няма нищо по хубаво от нашия собствен свят , който си е само наш , само в нас , само в нашите души и сърца ... Поздравления и успех
  • Благодаря и на вас! Хубав ден на всички!
  • Пристигнала си на правилното местоназначение. Пази го.
  • Запази завинаги този свят, Стеляна!
    Той е истинското богатство!
    Страхотно си го написала!
    Поздравления!
  • Боби,Марина, Ивон, Мариана благодаря ви с цялото си сърце! Добро утро и прекрасен ден! Много усмивки от мен!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...