29 ene 2025, 11:07

Моят връх

537 1 0

Аз мога да се върна,

където съм била,

но  винаги ще си отивам.

На прага ще се пресекат в калта

посоките, с които се приспивам.

Успокоени вече са очите,

огледали докрая своя път

и все по-леко от гърдите

въздишки ще се отделят.

Аз мога нещо ново да опитам,

но винаги ще спра преди зората.

От моя връх не бива да отлитам,

дори ако е под земята.

Успокоени вече са и ветровете,

обрулили докрая моя кът

и сенки, очертани от ръцете,

го обикалят да го защитят.

Аз мога пак да се катеря,

но вече съм това, което съм

и друго няма да намеря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Петева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

25 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...