29 янв. 2025 г., 11:07

Моят връх

533 1 0

Аз мога да се върна,

където съм била,

но  винаги ще си отивам.

На прага ще се пресекат в калта

посоките, с които се приспивам.

Успокоени вече са очите,

огледали докрая своя път

и все по-леко от гърдите

въздишки ще се отделят.

Аз мога нещо ново да опитам,

но винаги ще спра преди зората.

От моя връх не бива да отлитам,

дори ако е под земята.

Успокоени вече са и ветровете,

обрулили докрая моя кът

и сенки, очертани от ръцете,

го обикалят да го защитят.

Аз мога пак да се катеря,

но вече съм това, което съм

и друго няма да намеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...