29 янв. 2025 г., 11:07

Моят връх

535 1 0

Аз мога да се върна,

където съм била,

но  винаги ще си отивам.

На прага ще се пресекат в калта

посоките, с които се приспивам.

Успокоени вече са очите,

огледали докрая своя път

и все по-леко от гърдите

въздишки ще се отделят.

Аз мога нещо ново да опитам,

но винаги ще спра преди зората.

От моя връх не бива да отлитам,

дори ако е под земята.

Успокоени вече са и ветровете,

обрулили докрая моя кът

и сенки, очертани от ръцете,

го обикалят да го защитят.

Аз мога пак да се катеря,

но вече съм това, което съм

и друго няма да намеря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

25 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...