Аз мога да се върна,

където съм била,

но  винаги ще си отивам.

На прага ще се пресекат в калта

посоките, с които се приспивам.

Успокоени вече са очите,

огледали докрая своя път

и все по-леко от гърдите

въздишки ще се отделят.

Аз мога нещо ново да опитам,

но винаги ще спра преди зората.

От моя връх не бива да отлитам,

дори ако е под земята.

Успокоени вече са и ветровете,

обрулили докрая моя кът

и сенки, очертани от ръцете,

го обикалят да го защитят.

Аз мога пак да се катеря,

но вече съм това, което съм

и друго няма да намеря.