Аз мога да се върна,
където съм била,
но винаги ще си отивам.
На прага ще се пресекат в калта
посоките, с които се приспивам.
Успокоени вече са очите,
огледали докрая своя път
и все по-леко от гърдите
въздишки ще се отделят.
Аз мога нещо ново да опитам,
но винаги ще спра преди зората.
От моя връх не бива да отлитам,
дори ако е под земята.
Успокоени вече са и ветровете,
обрулили докрая моя кът
и сенки, очертани от ръцете,
го обикалят да го защитят.
Аз мога пак да се катеря,
но вече съм това, което съм
и друго няма да намеря.
© Весела Петева All rights reserved.