8 nov 2011, 13:38

Моята борба

  Poesía » Civil
557 0 2

Моята борба

 

Обществени клещи духа ми притискат,

борбата за въздух е тъй безконечна!

Дали да се дам или рискът ми стиска -

това е дилема човечна и вечна?!

 

Наложени норми поставят прегради,

ръце зад бюра лабиринти издигат,

тълпи от невежи строят барикади,

лъжи от екраните в розово мигат!

 

Джуджета с кесии зад ъгъла дебнат,

фуражки погребват Процеса Мисловен,

орляк паразити медец ще си гребнат,

а крият Прогреса в лайната заровен!

 

Варосани манти към джоба ми кимат,

с отрови ме тъпчат и правят зависим,

трибуквени групи душата ми взимат

и всички ме искат покорен и хрисим!

 

Но въпреки всички житейски несгоди,

жадувам да зърна отвъд хоризонта!

А щом тази мисъл сърцето ми води,

докрай ще остана в окопа - на фронта!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Цанков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...