8.11.2011 г., 13:38

Моята борба

555 0 2

Моята борба

 

Обществени клещи духа ми притискат,

борбата за въздух е тъй безконечна!

Дали да се дам или рискът ми стиска -

това е дилема човечна и вечна?!

 

Наложени норми поставят прегради,

ръце зад бюра лабиринти издигат,

тълпи от невежи строят барикади,

лъжи от екраните в розово мигат!

 

Джуджета с кесии зад ъгъла дебнат,

фуражки погребват Процеса Мисловен,

орляк паразити медец ще си гребнат,

а крият Прогреса в лайната заровен!

 

Варосани манти към джоба ми кимат,

с отрови ме тъпчат и правят зависим,

трибуквени групи душата ми взимат

и всички ме искат покорен и хрисим!

 

Но въпреки всички житейски несгоди,

жадувам да зърна отвъд хоризонта!

А щом тази мисъл сърцето ми води,

докрай ще остана в окопа - на фронта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...