8.11.2011 г., 13:38

Моята борба

550 0 2

Моята борба

 

Обществени клещи духа ми притискат,

борбата за въздух е тъй безконечна!

Дали да се дам или рискът ми стиска -

това е дилема човечна и вечна?!

 

Наложени норми поставят прегради,

ръце зад бюра лабиринти издигат,

тълпи от невежи строят барикади,

лъжи от екраните в розово мигат!

 

Джуджета с кесии зад ъгъла дебнат,

фуражки погребват Процеса Мисловен,

орляк паразити медец ще си гребнат,

а крият Прогреса в лайната заровен!

 

Варосани манти към джоба ми кимат,

с отрови ме тъпчат и правят зависим,

трибуквени групи душата ми взимат

и всички ме искат покорен и хрисим!

 

Но въпреки всички житейски несгоди,

жадувам да зърна отвъд хоризонта!

А щом тази мисъл сърцето ми води,

докрай ще остана в окопа - на фронта!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...