Nov 8, 2011, 1:38 PM

Моята борба

  Poetry » Civic
548 0 2

Моята борба

 

Обществени клещи духа ми притискат,

борбата за въздух е тъй безконечна!

Дали да се дам или рискът ми стиска -

това е дилема човечна и вечна?!

 

Наложени норми поставят прегради,

ръце зад бюра лабиринти издигат,

тълпи от невежи строят барикади,

лъжи от екраните в розово мигат!

 

Джуджета с кесии зад ъгъла дебнат,

фуражки погребват Процеса Мисловен,

орляк паразити медец ще си гребнат,

а крият Прогреса в лайната заровен!

 

Варосани манти към джоба ми кимат,

с отрови ме тъпчат и правят зависим,

трибуквени групи душата ми взимат

и всички ме искат покорен и хрисим!

 

Но въпреки всички житейски несгоди,

жадувам да зърна отвъд хоризонта!

А щом тази мисъл сърцето ми води,

докрай ще остана в окопа - на фронта!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....