20 dic 2007, 11:55

Моята България!

  Poesía » Civil
997 0 8
 

 

 Ножница празна;                        

и вътре - бели птичи пера...     

Захвърлена брадва;                     

а в полята зелени - щъкат деца. 

 

Юмрука отпуснат;                          

в душата - сливат се дъжд и дъга.

И погледа пръснат;                       

по цялата тази скръбна земя...     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотна си! образите са отделно, а са съчетани в метафори и то силни. Направо ми напълни душата това стихотворение!
  • Разплаках се...Невероятно е.Браво,мила.За България!
  • За България - всичко!....докато още я има
    Благодарности на всички оценили по достойнство този много емоционален и скъп за мен стих! Благодаря ви, сънародници и приятели
  • ей,много оригинално...чудесно си се сетила!!!поздрави!
  • Изключително оригинално!И като стих и като оформление!Поздравявам те от сърце!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...