Dec 20, 2007, 11:55 AM

Моята България!

  Poetry » Civic
991 0 8
 

 

 Ножница празна;                        

и вътре - бели птичи пера...     

Захвърлена брадва;                     

а в полята зелени - щъкат деца. 

 

Юмрука отпуснат;                          

в душата - сливат се дъжд и дъга.

И погледа пръснат;                       

по цялата тази скръбна земя...     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотна си! образите са отделно, а са съчетани в метафори и то силни. Направо ми напълни душата това стихотворение!
  • Разплаках се...Невероятно е.Браво,мила.За България!
  • За България - всичко!....докато още я има
    Благодарности на всички оценили по достойнство този много емоционален и скъп за мен стих! Благодаря ви, сънародници и приятели
  • ей,много оригинално...чудесно си се сетила!!!поздрави!
  • Изключително оригинално!И като стих и като оформление!Поздравявам те от сърце!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....