20.12.2007 г., 11:55

Моята България!

998 0 8
 

 

 Ножница празна;                        

и вътре - бели птичи пера...     

Захвърлена брадва;                     

а в полята зелени - щъкат деца. 

 

Юмрука отпуснат;                          

в душата - сливат се дъжд и дъга.

И погледа пръснат;                       

по цялата тази скръбна земя...     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страхотна си! образите са отделно, а са съчетани в метафори и то силни. Направо ми напълни душата това стихотворение!
  • Разплаках се...Невероятно е.Браво,мила.За България!
  • За България - всичко!....докато още я има
    Благодарности на всички оценили по достойнство този много емоционален и скъп за мен стих! Благодаря ви, сънародници и приятели
  • ей,много оригинално...чудесно си се сетила!!!поздрави!
  • Изключително оригинално!И като стих и като оформление!Поздравявам те от сърце!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...