20 дек. 2007 г., 11:55

Моята България!

992 0 8
 

 

 Ножница празна;                        

и вътре - бели птичи пера...     

Захвърлена брадва;                     

а в полята зелени - щъкат деца. 

 

Юмрука отпуснат;                          

в душата - сливат се дъжд и дъга.

И погледа пръснат;                       

по цялата тази скръбна земя...     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотна си! образите са отделно, а са съчетани в метафори и то силни. Направо ми напълни душата това стихотворение!
  • Разплаках се...Невероятно е.Браво,мила.За България!
  • За България - всичко!....докато още я има
    Благодарности на всички оценили по достойнство този много емоционален и скъп за мен стих! Благодаря ви, сънародници и приятели
  • ей,много оригинално...чудесно си се сетила!!!поздрави!
  • Изключително оригинално!И като стих и като оформление!Поздравявам те от сърце!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...