3 jun 2008, 15:03

Моята гара 

  Poesía » Otra
741 0 17

Гарата е моя.

Влакът е... друг.

Слънцето след дъжд.

Над мен дъгата, свита на кравай,

очаква да си избера посока.

Усмивката - и тя сама

в душата търси си пролука.

Ще тръгна. (Може би)

За кой ли път,

във грешната посока.

Тъжна гара.

Влакът нарисуван спи.

Във мислите ми...

премрежени сълзи.

И едничка дума...

Прости!

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??