3 jun 2008, 15:03

Моята гара

  Poesía » Otra
897 0 17

Гарата е моя.

Влакът е... друг.

Слънцето след дъжд.

Над мен дъгата, свита на кравай,

очаква да си избера посока.

Усмивката - и тя сама

в душата търси си пролука.

Ще тръгна. (Може би)

За кой ли път,

във грешната посока.

Тъжна гара.

Влакът нарисуван спи.

Във мислите ми...

премрежени сълзи.

И едничка дума...

Прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гарата се нуждае от стрелочник.Този който ще даде правилното направление. Поздрави.
  • Чудесен стих!Поздрав,Таня!
  • Нали знаеш - "Докато дишаш надявай се" - мила си ми!!!
  • Вълнуващо,тъжно и красиво!"Над мен дъгата свита на кравай."..проври се под дъгата,Таня!
  • Тъжничко..
    Но има надежда , от тази гара тръгват и щастливи влакове , качи се на един от тях.Надеждата води човека докато диша!!
    Прегръщам те ,Таничка!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...