Гарата е моя.
Влакът е... друг.
Слънцето след дъжд.
Над мен дъгата, свита на кравай,
очаква да си избера посока.
Усмивката - и тя сама
в душата търси си пролука.
Ще тръгна. (Може би)
За кой ли път,
във грешната посока.
Тъжна гара.
Влакът нарисуван спи.
Във мислите ми...
премрежени сълзи.
И едничка дума...
Прости!
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados