Jun 3, 2008, 3:03 PM

Моята гара 

  Poetry » Other
739 0 17

Гарата е моя.

Влакът е... друг.

Слънцето след дъжд.

Над мен дъгата, свита на кравай,

очаква да си избера посока.

Усмивката - и тя сама

в душата търси си пролука.

Ще тръгна. (Може би)

За кой ли път,

във грешната посока.

Тъжна гара.

Влакът нарисуван спи.

Във мислите ми...

премрежени сълзи.

И едничка дума...

Прости!

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??