Гарата е моя.
Влакът е... друг.
Слънцето след дъжд.
Над мен дъгата, свита на кравай,
очаква да си избера посока.
Усмивката - и тя сама
в душата търси си пролука.
Ще тръгна. (Може би)
За кой ли път,
във грешната посока.
Тъжна гара.
Влакът нарисуван спи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация