Моята гара

Поезия » Друга

895 0 17

Гарата е моя.

Влакът е... друг.

Слънцето след дъжд.

Над мен дъгата, свита на кравай,

очаква да си избера посока.

Усмивката - и тя сама

в душата търси си пролука.

Ще тръгна. (Може би)

За кой ли път,

във грешната посока.

Тъжна гара.

Влакът нарисуван спи.

Във мислите ми...

премрежени сълзи.

И едничка дума...

Прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

valley888 (Вал Вълков)

Гарата се нуждае от стрелочник.Този който ще даде правилното направление. Поздрави.

2008-07-01T08:12:09+03:00
natiii (Наташа Басарова)

Чудесен стих!Поздрав,Таня!

2008-06-14T18:20:19+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Нали знаеш - "Докато дишаш надявай се" - мила си ми!!!

2008-06-04T23:17:13+03:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Вълнуващо,тъжно и красиво!"Над мен дъгата свита на кравай."..проври се под дъгата,Таня!

2008-06-04T10:33:30+03:00
genkaivanova (Генка)

Тъжничко..
Но има надежда , от тази гара тръгват и щастливи влакове , качи се на един от тях.Надеждата води човека докато диша!!
Прегръщам те ,Таничка!!

2008-06-04T09:17:23+03:00