18 nov 2007, 22:53

Моята история

  Poesía
1.1K 0 6

Историята ми е дълга...

На вас ще ви се стори банална,

може би и скучна,

но за мен е болезнена.

Макар и дълга - аз ще я напиша,

защото на глас нямам смелост да я изрека,

безмълвна съм болката си да изразя.

Поредната история на една наивница,

вярваща в любовта.

И тъй:

всичко между мен и него започна на шега -

без никакъв стремеж към обвързване,

без чувства, просто -  безобидна игра.

Обичах друг тогава, но той ме нарани;

той ме срина.

А играта безобидна, подходяща бе

да отмъстя за своята тъга.

И се получи - достигнах

тъй желаното възмездие,

но късно вече бе -

бях обикнала безобидната игра

и всичко давах

с още миг безумие да ме

дари моята съдба...

Играх, и се смях, и правих номера,

но в тъжна марионетка се превърнах,

щом обикнах своята игра.

Отрекох се от себе си

и от свойта свобода,

за да угодя на героя

на моята игра;

отрекох се, за да ме обикне

и да прогоня неговата самота.

О, какво говоря - самота?

Той не бе самотен,

аз бях сама.

Бях и още съм

и съм наивна...

Живея в друго измерение,

в друг свят със своята красива илюзия...

01.11.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не ми прилича на стих...по-скоро кратък разказ...
  • Когато срещнеш истинската любов
    ще е празник в душата ти. С обич.
  • Благодаря ви
  • " всичко давах

    с още миг безумие да ме

    дари моята съдба..."-много е хубаво!Но в цялото стихотворение има много повторения, избягвай ги.Поздравчета!

  • Пожелавам ти от сърце да намериш своята истинска любов!
    Поздрав!!!6+

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...