18 нояб. 2007 г., 22:53

Моята история

1.1K 0 6

Историята ми е дълга...

На вас ще ви се стори банална,

може би и скучна,

но за мен е болезнена.

Макар и дълга - аз ще я напиша,

защото на глас нямам смелост да я изрека,

безмълвна съм болката си да изразя.

Поредната история на една наивница,

вярваща в любовта.

И тъй:

всичко между мен и него започна на шега -

без никакъв стремеж към обвързване,

без чувства, просто -  безобидна игра.

Обичах друг тогава, но той ме нарани;

той ме срина.

А играта безобидна, подходяща бе

да отмъстя за своята тъга.

И се получи - достигнах

тъй желаното възмездие,

но късно вече бе -

бях обикнала безобидната игра

и всичко давах

с още миг безумие да ме

дари моята съдба...

Играх, и се смях, и правих номера,

но в тъжна марионетка се превърнах,

щом обикнах своята игра.

Отрекох се от себе си

и от свойта свобода,

за да угодя на героя

на моята игра;

отрекох се, за да ме обикне

и да прогоня неговата самота.

О, какво говоря - самота?

Той не бе самотен,

аз бях сама.

Бях и още съм

и съм наивна...

Живея в друго измерение,

в друг свят със своята красива илюзия...

01.11.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това не ми прилича на стих...по-скоро кратък разказ...
  • Когато срещнеш истинската любов
    ще е празник в душата ти. С обич.
  • Благодаря ви
  • " всичко давах

    с още миг безумие да ме

    дари моята съдба..."-много е хубаво!Но в цялото стихотворение има много повторения, избягвай ги.Поздравчета!

  • Пожелавам ти от сърце да намериш своята истинска любов!
    Поздрав!!!6+

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...