Моята история
Историята ми е дълга...
На вас ще ви се стори банална,
може би и скучна,
но за мен е болезнена.
Макар и дълга - аз ще я напиша,
защото на глас нямам смелост да я изрека,
безмълвна съм болката си да изразя.
Поредната история на една наивница,
вярваща в любовта.
И тъй:
всичко между мен и него започна на шега -
без никакъв стремеж към обвързване,
без чувства, просто - безобидна игра.
Обичах друг тогава, но той ме нарани;
той ме срина.
А играта безобидна, подходяща бе
да отмъстя за своята тъга.
И се получи - достигнах
тъй желаното възмездие,
но късно вече бе -
бях обикнала безобидната игра
и всичко давах
с още миг безумие да ме
дари моята съдба...
Играх, и се смях, и правих номера,
но в тъжна марионетка се превърнах,
щом обикнах своята игра.
Отрекох се от себе си
и от свойта свобода,
за да угодя на героя
на моята игра;
отрекох се, за да ме обикне
и да прогоня неговата самота.
О, какво говоря - самота?
Той не бе самотен,
аз бях сама.
Бях и още съм
и съм наивна...
Живея в друго измерение,
в друг свят със своята красива илюзия...
01.11.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
