18.11.2007 г., 22:53 ч.

Моята история 

  Поезия
755 0 6

Историята ми е дълга...

На вас ще ви се стори банална,

може би и скучна,

но за мен е болезнена.

Макар и дълга - аз ще я напиша,

защото на глас нямам смелост да я изрека,

безмълвна съм болката си да изразя.

Поредната история на една наивница,

вярваща в любовта.

И тъй:

всичко между мен и него започна на шега -

без никакъв стремеж към обвързване,

без чувства, просто -  безобидна игра.

Обичах друг тогава, но той ме нарани;

той ме срина.

А играта безобидна, подходяща бе

да отмъстя за своята тъга.

И се получи - достигнах

тъй желаното възмездие,

но късно вече бе -

бях обикнала безобидната игра

и всичко давах

с още миг безумие да ме

дари моята съдба...

Играх, и се смях, и правих номера,

но в тъжна марионетка се превърнах,

щом обикнах своята игра.

Отрекох се от себе си

и от свойта свобода,

за да угодя на героя

на моята игра;

отрекох се, за да ме обикне

и да прогоня неговата самота.

О, какво говоря - самота?

Той не бе самотен,

аз бях сама.

Бях и още съм

и съм наивна...

Живея в друго измерение,

в друг свят със своята красива илюзия...

01.11.2007

© Усмивка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това не ми прилича на стих...по-скоро кратък разказ...
  • Когато срещнеш истинската любов
    ще е празник в душата ти. С обич.
  • Благодаря ви
  • " всичко давах

    с още миг безумие да ме

    дари моята съдба..."-много е хубаво!Но в цялото стихотворение има много повторения, избягвай ги.Поздравчета!

  • Пожелавам ти от сърце да намериш своята истинска любов!
    Поздрав!!!6+
  • Красива илюзия е понякога любовта. Повярвай ми, това е тоята моментна , не вечна история. Хубавата и щастлива тепърва предстои.
    Поздрави !!!
Предложения
: ??:??