12 feb 2025, 19:28

Моята жена

384 4 0



Любов моя! Любов моя!

Няма друга като теб!

Душата ми е твоя,

душата на поета!

 

Ти единствена си и това

изпълва ме със радостта,

че някога съм те целувал страстно!

Но в ежедневието бясно

 

ясно е, че за любовта,

малко място се намира!

Но спомените, те

си струват и разбирам!

 

Чакам те като дете,

което чака Коледа!

И двете ти очи, и те,

зная, че търсят ме в съня си!

 

Целувам те и те Обичам!

С право Любима те наричам!

Ти си мойто слънце и мечта,

ти си моят сън и радостта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Добромир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...