12 февр. 2025 г., 19:28

Моята жена

401 4 0



Любов моя! Любов моя!

Няма друга като теб!

Душата ми е твоя,

душата на поета!

 

Ти единствена си и това

изпълва ме със радостта,

че някога съм те целувал страстно!

Но в ежедневието бясно

 

ясно е, че за любовта,

малко място се намира!

Но спомените, те

си струват и разбирам!

 

Чакам те като дете,

което чака Коледа!

И двете ти очи, и те,

зная, че търсят ме в съня си!

 

Целувам те и те Обичам!

С право Любима те наричам!

Ти си мойто слънце и мечта,

ти си моят сън и радостта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...