12.02.2025 г., 19:28

Моята жена

391 4 0



Любов моя! Любов моя!

Няма друга като теб!

Душата ми е твоя,

душата на поета!

 

Ти единствена си и това

изпълва ме със радостта,

че някога съм те целувал страстно!

Но в ежедневието бясно

 

ясно е, че за любовта,

малко място се намира!

Но спомените, те

си струват и разбирам!

 

Чакам те като дете,

което чака Коледа!

И двете ти очи, и те,

зная, че търсят ме в съня си!

 

Целувам те и те Обичам!

С право Любима те наричам!

Ти си мойто слънце и мечта,

ти си моят сън и радостта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...