12.02.2025 г., 19:28

Моята жена

392 4 0



Любов моя! Любов моя!

Няма друга като теб!

Душата ми е твоя,

душата на поета!

 

Ти единствена си и това

изпълва ме със радостта,

че някога съм те целувал страстно!

Но в ежедневието бясно

 

ясно е, че за любовта,

малко място се намира!

Но спомените, те

си струват и разбирам!

 

Чакам те като дете,

което чака Коледа!

И двете ти очи, и те,

зная, че търсят ме в съня си!

 

Целувам те и те Обичам!

С право Любима те наричам!

Ти си мойто слънце и мечта,

ти си моят сън и радостта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...