Моята жена
Любов моя! Любов моя!
Няма друга като теб!
Душата ми е твоя,
душата на поета!
Ти единствена си и това
изпълва ме със радостта,
че някога съм те целувал страстно!
Но в ежедневието бясно
ясно е, че за любовта,
малко място се намира!
Но спомените, те
си струват и разбирам!
Чакам те като дете,
което чака Коледа!
И двете ти очи, и те,
зная, че търсят ме в съня си!
Целувам те и те Обичам!
С право Любима те наричам!
Ти си мойто слънце и мечта,
ти си моят сън и радостта!
© Добромир Иванов All rights reserved.