Вечността се слива с чувството за дълг
Миналото подло се надсмива тук
Зов за помощ се носи като вой на вълк
Съдбата отминава с тъжен отзвук
Тревата нежно се поклаща и ликува
но мрачно зло невидимо зародиша пречупва
Унила трънка - на цвете се преструва
Подлостта и позора - почвата жадно откупва
Шепота на гората историята продължава
Плахо поколение проклето зад мъха се крие
Слънчев вятър облаците безспир украсява
Без посока срама и мизерията иска да отмие ...