Sep 18, 2009, 2:14 PM

Моята нация

  Poetry » Other
444 0 0

Вечността се слива с чувството за дълг

Миналото подло се надсмива тук

Зов за помощ се носи като вой на вълк

Съдбата отминава с тъжен отзвук

Тревата нежно се поклаща и ликува

но мрачно зло невидимо зародиша пречупва

Унила трънка - на цвете се преструва

Подлостта и позора - почвата жадно откупва

Шепота на гората историята продължава

Плахо поколение проклето зад мъха се крие

Слънчев вятър облаците безспир украсява

Без посока срама и мизерията иска да отмие

 

Къде сме ние и в какво ще се превърнем

Агонизираме и плачем в мръсна омраза

Защо сме слепи и крилата не разгърнем

Миналото величаво бледнее в проказа

 

Вяра в празната сфера Душа е лъжа

Надежда в дъното е бледа празнина

Любов е сълза потекла над мъртвец - Лежа

Свободата е кауза без правда и светлина

 

Синовете на мъдростта и на гората

Това сме били пълзим нека въстанем

Нека изплуват децата да възродят благата

Напред вървим - хилядолетен сън Нека престанем

 

Листата прегорели в перспектива отлитат

Там от залеза отново ще се обърнем

Склонове стръмни високи върхове изплитат

Там от небето силата искрена ще възвърнем

В синевата - прашинка непозната от красотата

Съумей да прогледнеш зад суетата

Провокация

Смисълът е любов и единство скрити в самотата

Пази завета

Ще спася света и моята нация...

04.12.2008г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...