18.09.2009 г., 14:14 ч.

Моята нация 

  Поезия » Друга
315 0 0

Вечността се слива с чувството за дълг

Миналото подло се надсмива тук

Зов за помощ се носи като вой на вълк

Съдбата отминава с тъжен отзвук

Тревата нежно се поклаща и ликува

но мрачно зло невидимо зародиша пречупва

Унила трънка - на цвете се преструва

Подлостта и позора - почвата жадно откупва

Шепота на гората историята продължава

Плахо поколение проклето зад мъха се крие

Слънчев вятър облаците безспир украсява

Без посока срама и мизерията иска да отмие

 

Къде сме ние и в какво ще се превърнем

Агонизираме и плачем в мръсна омраза

Защо сме слепи и крилата не разгърнем

Миналото величаво бледнее в проказа

 

Вяра в празната сфера Душа е лъжа

Надежда в дъното е бледа празнина

Любов е сълза потекла над мъртвец - Лежа

Свободата е кауза без правда и светлина

 

Синовете на мъдростта и на гората

Това сме били пълзим нека въстанем

Нека изплуват децата да възродят благата

Напред вървим - хилядолетен сън Нека престанем

 

Листата прегорели в перспектива отлитат

Там от залеза отново ще се обърнем

Склонове стръмни високи върхове изплитат

Там от небето силата искрена ще възвърнем

В синевата - прашинка непозната от красотата

Съумей да прогледнеш зад суетата

Провокация

Смисълът е любов и единство скрити в самотата

Пази завета

Ще спася света и моята нация...

04.12.2008г.

© Камен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??