В моите нощи аз пиша. В моите нощи летя.

В моите нощи се бия. И не ще им простя.

А във моите дни аз събирам покой -

за да бъда готов за последния бой.

И докосвам с ръка, и целувам с уста

тези, дето обичам. Но падат листа....

И ме чака и мен неизвестната смърт.

Аз към нея вървя - и ще ида отвъд.

Знам аз - всичко накрая ще свърши така.

Но за милост сега не протягам ръка.

И в героите не вярвам - че няма герои.

Ала чувам зад мен сякаш шум на прибой.

Ала чува ли друг този шум, този зов?

Но дали вярваш ти - във безсмъртна любов?

Знайте вие това - аз не съм бил маша.

Но свободна лети вече моята душа.