22.01.2025 г., 7:03

Моята песен 2001

267 0 0

В моите нощи аз пиша. В моите нощи летя.

В моите нощи се бия. И не ще им простя.

А във моите дни аз събирам покой -

за да бъда готов за последния бой.

 

И докосвам с ръка, и целувам с уста

тези, дето обичам. Но падат листа....

И ме чака и мен неизвестната смърт.

Аз към нея вървя - и ще ида отвъд.

 

Знам аз - всичко накрая ще свърши така.

Но за милост сега не протягам ръка.

И в героите не вярвам - че няма герои.

Ала чувам зад мен сякаш шум на прибой.

 

Ала чува ли друг този шум, този зов?

Но дали вярваш ти - във безсмъртна любов?

Знайте вие това - аз не съм бил маша.

Но свободна лети вече моята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...