Jan 22, 2025, 7:03 AM

Моята песен 2001

  Poetry
269 0 0

В моите нощи аз пиша. В моите нощи летя.

В моите нощи се бия. И не ще им простя.

А във моите дни аз събирам покой -

за да бъда готов за последния бой.

 

И докосвам с ръка, и целувам с уста

тези, дето обичам. Но падат листа....

И ме чака и мен неизвестната смърт.

Аз към нея вървя - и ще ида отвъд.

 

Знам аз - всичко накрая ще свърши така.

Но за милост сега не протягам ръка.

И в героите не вярвам - че няма герои.

Ала чувам зад мен сякаш шум на прибой.

 

Ала чува ли друг този шум, този зов?

Но дали вярваш ти - във безсмъртна любов?

Знайте вие това - аз не съм бил маша.

Но свободна лети вече моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...