22 янв. 2025 г., 07:03

Моята песен 2001

270 0 0

В моите нощи аз пиша. В моите нощи летя.

В моите нощи се бия. И не ще им простя.

А във моите дни аз събирам покой -

за да бъда готов за последния бой.

 

И докосвам с ръка, и целувам с уста

тези, дето обичам. Но падат листа....

И ме чака и мен неизвестната смърт.

Аз към нея вървя - и ще ида отвъд.

 

Знам аз - всичко накрая ще свърши така.

Но за милост сега не протягам ръка.

И в героите не вярвам - че няма герои.

Ала чувам зад мен сякаш шум на прибой.

 

Ала чува ли друг този шум, този зов?

Но дали вярваш ти - във безсмъртна любов?

Знайте вие това - аз не съм бил маша.

Но свободна лети вече моята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...