25 feb 2017, 19:50

Моята реалност

1K 0 1

И когато в плач живота си осмислям

и виждам, че не струва нищо той,

тогава аз разбирам истините и заблудите

и завръщам се в реалността на света.

 

А през останалото време,

когато се съвзема от сълзите,

усещам, че в илюзия съм,

и отново в реалността

на плача се завръщам,

за да усетя че жива съм.

 

Разбирам, че живота ми е фалшив,

че съм никоя за никого аз,

но мина време и разбрах, че

сълзите не помагат, и тогава

взех да пиша стихове за моето вдъхновение – тъгата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламена Райчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...