25 февр. 2017 г., 19:50

Моята реалност

1K 0 1

И когато в плач живота си осмислям

и виждам, че не струва нищо той,

тогава аз разбирам истините и заблудите

и завръщам се в реалността на света.

 

А през останалото време,

когато се съвзема от сълзите,

усещам, че в илюзия съм,

и отново в реалността

на плача се завръщам,

за да усетя че жива съм.

 

Разбирам, че живота ми е фалшив,

че съм никоя за никого аз,

но мина време и разбрах, че

сълзите не помагат, и тогава

взех да пиша стихове за моето вдъхновение – тъгата...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Райчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...