И когато в плач живота си осмислям
и виждам, че не струва нищо той,
тогава аз разбирам истините и заблудите
и завръщам се в реалността на света.
А през останалото време,
когато се съвзема от сълзите,
усещам, че в илюзия съм,
и отново в реалността
на плача се завръщам,
за да усетя че жива съм.
Разбирам, че живота ми е фалшив,
че съм никоя за никого аз, ...