Feb 25, 2017, 7:50 PM

Моята реалност

1K 0 1

И когато в плач живота си осмислям

и виждам, че не струва нищо той,

тогава аз разбирам истините и заблудите

и завръщам се в реалността на света.

 

А през останалото време,

когато се съвзема от сълзите,

усещам, че в илюзия съм,

и отново в реалността

на плача се завръщам,

за да усетя че жива съм.

 

Разбирам, че живота ми е фалшив,

че съм никоя за никого аз,

но мина време и разбрах, че

сълзите не помагат, и тогава

взех да пиша стихове за моето вдъхновение – тъгата...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...