Feb 25, 2017, 7:50 PM

Моята реалност

1K 0 1

И когато в плач живота си осмислям

и виждам, че не струва нищо той,

тогава аз разбирам истините и заблудите

и завръщам се в реалността на света.

 

А през останалото време,

когато се съвзема от сълзите,

усещам, че в илюзия съм,

и отново в реалността

на плача се завръщам,

за да усетя че жива съм.

 

Разбирам, че живота ми е фалшив,

че съм никоя за никого аз,

но мина време и разбрах, че

сълзите не помагат, и тогава

взех да пиша стихове за моето вдъхновение – тъгата...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Райчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...