25.02.2017 г., 19:50

Моята реалност

1K 0 1

И когато в плач живота си осмислям

и виждам, че не струва нищо той,

тогава аз разбирам истините и заблудите

и завръщам се в реалността на света.

 

А през останалото време,

когато се съвзема от сълзите,

усещам, че в илюзия съм,

и отново в реалността

на плача се завръщам,

за да усетя че жива съм.

 

Разбирам, че живота ми е фалшив,

че съм никоя за никого аз,

но мина време и разбрах, че

сълзите не помагат, и тогава

взех да пиша стихове за моето вдъхновение – тъгата...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...